FALSHIMENTO РЕЗЕРВА 2011

posted by on 2012.01.06, under Uncategorized

www.boyscoutmag.com замятат крак с мета критика, най-малко общо кратно и хвърлят у дълбокото. Нашата лепта – по-долу, другото – при тях.

Музиката е безкрайна – чудесна почва за прикрепяне на идентичности с различни дължина и цолаж, което пък си е класическо човешко фалшименто. А целта й сякаш е друга – да те прави по-добър в трудните ти моменти, лесните така или иначе са песен. Ta, eто ти десет дългосвирещи от урожая с етикетче ‘2011’. Без „по-” и „най-”, но пък с фалшименташко аргументче за разкош.

The Black Keys – El Camino
Защото рокендролът е жив, хаспеле, и влече всеки – дори и преблажилия тази година с проекти уберпръдюсер Danger Мouse. A Dan Auerbach и Patrick Carney продължават смело напред с китарка, барабани и блусарски вокали без да цепят басмички. Премиална работа, чуй кво ти пее радиото!

Iron & Wine – Kiss Each Other Clean
Защото излезе в началото на годината, а в ушите ни още кънти finale grande-то на ‘Your fake name is good enough for me’. Sam Beam е инди-пенди в съотношение 60/40 и плеска само стра’отни албуми без мижитурести пълнежни тракове.

PJ Harvey – Let England Shake
Защото когато Кака завие, Обединеното се тресе. Експлозивната кашица от пънк, алтърнатив и социалка няма слаб трак и съвсем заслужено обра де що има ръкоплясък и “Ох!” и “Ах!”, макар и критиците да са леко за ебан тук, щото това е осми (!) албум на Кака и работата стана малко като на Scorcese оскарчето.

Fink – Perfect Darkness
Защото много му се получава умишлено търсената интимност, и то за лейбъл като Ninja Tunes. Останал само по глас и кухарка, Fink ниже своите тихи баладета като за последно, а ние хем плачем, хем ни е кеф (както се прави, казвали са ни, след хубав секс).

Lamb – 5
Защото се завърнаха ей така, на майтап. Може би масите вече не ги тачат както едно време, но всеки албум на Lou и Andy си е христоматия на трип-брейк-бейс-хопа. Прекрасни музики, уникален глас. “Друго нема найдете, а и ви не требе” – както е казал Перикъл на атиняните.

Ben Howard – Every Kingdom
Защото този дебют е бомба със закъснител и светът тепърва ще се прехласва пред това младо момче-англичанче. Заради такива като него оттатък ‘фолк’ не е мръсна дума, а хипервлиятелен и уважаван раздел в индустрията. Целият албум се лее много приятно и става за слушане навсякъде, освен на шумно oi-punk stomp парти.

Selah Sue – Selah Sue
Защото Белгия се оказа голямата музика тази година. Бeз майтап. Малката сладка сцепи дебютно мрака без да пита никой. Ако наистина се чудиш коя е па тая, сети се за музичката от последната рекламка на Kinder Bueno с пишман-вампира. Не This world, обаче, е перлата в короната, а дуетът със Cee-Lo Green Please, който би залепнал като стой та гледай на новия Бонд, да речем.

The Rapture – In The Grace of Your Love
Защото петгодишното чакане си струваше. Само размазващи тракове в голямото откровение на нюйоркчани, продуцирано от парижанина Phillipe Zdar. Или се мятай на дансинга за заразния денс-пънк How deep is your love, или съпреживявай с Miss You. Или и двете.

Tinariwen – Tassili
Защото не са от тук, чиче. От Сахара са си, поради което имат правото да нанасят корекции, полагайки зад врата всеки охлюв, кичещ се с етикета desert rock. Туарегите го могат пустинния сайкъделик и съвсем логично това е трипърската албумна оферта на годината. Записана е сред алжирските пясъци, а на постата нагло са се понадили Tunde Adebimpe и Kyp Malone от TV on the Radio.

Gotye – Making Mirrors
Защото всеки успял второкурсник заслужава аплауз (Флоренция, браво и на теб по този повод!). Австралия е странно място, но откъде другаде, ако не от там заслужаваше да излезе песента на годината – Somebody that I Used to Know. Kimbra е великолепна като feat., но голямата евалларка е за белгийския австралиец Wouter “Съмбадииии” De Backer.

pagetop

  • Слушай ни

    Всеки четвъртък. Вече на HD

  • Categories

  • Recent Posts

  • Tags

  • Archives